стоить - ( сто́ить )


стоить - Թարգմանություն

  1. արժել
    книга стоит три рубля - դիրքն արժե երեք ռուբլի
    сколько стоит? - որքա՞ն (կամ՝ ի՞նչ) արժե
    стоить больших денег - մեծ փող արժե, թանկ արժե
  2. ( кого-чего ) արժեք ունենալ, հավասար լինել, արժել, արժանի լինել
    чего стоили ваши клятвы? - ի՞նչ արժեք ունեին ձեր երդումները
    один боец стоит десятка - մարտիկը տասի հավասար է (կամ՝ տասին արժե)
  3. ( заслуживать ) արժանի լինել, արժել
    стоить внимания - ուշադրության արժանի լինել
    не стоить сожаления - ափսոսանքի արժանի չլինել
    не стоит того - չարժե որ
    не стоит благодарности - շնորհակալության չարժե
  4. ( чего և մկբ. ) (требовать) պահանջել, վրան նստել, արժենալ
    стоить большого труда - մեծ աշխատանք պահանջել
    тебе будет дорого стоить - քո վրա թանկ կնստի
  5. ( надо, следует ), անդեմ արժե պետք է, հարկավոր է, միտք ունի
    книгу стоит прочесть - գիրքն արժե կարդալ
  6. ( как только, едва ), անդեմ բավական է, հենց որ, հերիք է, հազիվ
    стоит сказать одно слово, как он перебивает - հենց մի խոսք ասացիր, նա իսկույն քեզ ընդհատում է

стоить - Օրինակներ

ничего не стоить (кому-либо) - անորոշի հետ ոչ մի բան չարժե, մի առանձին նեղություն չէ, դժվարություն չի ներկայացնում, հեշտությամբ կարելի է
ему ничего не стоит прийти сюда - նրանից առանձին նեղություն չի պահանջվում այստեղ գալը, նա հեչտությամբ կարող է այստեղ գալ
игра не стоить свеч - ասացված. ծախսն էլ չի հանի, գլխացավանքին չարժե
выеденного яйца не стоит - մի ձվի կեղև չարժե
гроша медного (կամ ломаного) не стоит - գրոշ չարժե, կոպեկ չարժե
денег стоит - տված փողին արժե
денег стоит - փող արժե
дешево стоит - արժեք չունի, էժանագին բան է
не стоит мизинца - ճկութը չարժե
плевка не стоит - թքել էլ չարժե
себе дороже стоит - իր վրա շատ թանկ է նստում
овчинка выделки не стоит - ասացված. չարչարանքին չարժե

стоить - բացատրություն

несов. неперех.
1) Иметь определенную цену, стоимость.
2) а) Обладать определенной ценностью.
б) перен. Иметь определенное значение.
в) перен. Быть достойным кого-л., чего-л.
3) а) Обходиться в какую-л. сумму, требовать каких-л. затрат.
б) перен. Требовать для осуществления каких-л. усилий, жертв, потерь.
4) безл. О наличии смысла в чем-л.; следует, нужно.